Икономиката на ЕС губи темповете си на развитие

Икономиката на ЕС губи темповете си на развитие Снимка: pixabay.com

Европейската комисия преразгледа икономическата си прогноза в посока понижение. Брюксел предупреди, че упорито високите цени на стоките и услугите "оказват по-тежко въздействие от очакваното".

Икономиката на блока "продължава да расте, макар и с по-малка динамика", се казва в доклад на Европейската комисия, публикуван в понеделник. Според прогнозата икономическият растеж на Европейския съюз като цяло тази година ще съставлява скромните 0,8%, което е малко под един процент, прогнозиран през пролетта, а през 2024 г. ръстът няма да надхвърли 1,4%.

В еврозоната темпът на растеж също ще намалее: 0,8% през 2023 г. (в сравнение с 1,1% при предишната оценка) и 1,3% през 2024 г.

В Германия, водещата индустриална сила на блока, тази година ще се наблюдава спад от -0,4%. Тази тревожна тенденция ще се отрази и на съседните страни. Например в Полша икономическият ръст през 2023 г. ще бъде само 0,5%, след като през 2022 г. той достигна 5,1%.

Очаква се инфлацията в страните, използващи единната валута, да бъде 5,6% през 2023 г. и 2,9% през 2024 г. - показател, който все още е далеч от набелязаната цел от 2% годишно, която Европейската централна банка (ЕЦБ) се опитва да постигне чрез повишаване на лихвените проценти.

В четвъртък ще се проведе поредното заседание на ЕЦБ, на което ще бъде взето решение за десетото увеличение на лихвите от юли 2022 г. Затягането на паричните условия, провеждано от банката, е една от многото причини за загубата на ускорение в развитието на икономиката на ЕС.

Като възможни причини докладът посочва: отслабване на потреблението; забавяне на темповете на отпускане на кредити; ниски нива на индустриално производство; несигурност поради войната на Русия в Украйна; щети, причинени това лято от природни бедствия, включително екстремни наводнения и горски пожари.

Брюксел подчертава, че рязкото увеличение на цените прониква във всички сектори на икономиката, излизайки далеч отвъд границите на енергетиката - именно в нея първоначално се установи рекордна инфлация миналата година, която след това спадна.

"Затягането на парично-кредитната политика може да окаже по-силен натиск върху икономическата активност от очакваното, но в същото време може да доведе до по-бързо намаляване на инфлацията, което ще ускори възстановяването на реалните доходи на населението", се казва в доклада. "Напротив, ценовият натиск може да се окаже по-устойчив, което ще изисква по-твърда реакция на паричната политика".

Добрата новина е, че пазарът на труда в ЕС остава "изключително силен", като равнището на безработица през юни е 5,9%, а заплатите продължават да растат.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: